Лабиринтът: Невъзможно бягство на Джеймс Дашнър

Сюжетът

Томас се оказва в движещ се асансьор, който изплува в затворено пространство, заедно с още десетки младежи. Всички като него нямат идея защо са там, кой ги е поставил в условия да оцеляват сами и кой изпраща хора и провизии по асансьора. Паметта им е заличена и ежедневието им се подчинява на собствените им правила и опитите да намерят изход от Лабиринта, който обгражда долината им.

Докато четеш

Футуристиченият роман антиутопия е чудесен екшън със завлядяваща история и гарантира напрежение и желание за още и още.  Фактът, че никой нищо не знае, а това което се знае никой не бърза да го съобщи на Томас, е основната линия, която движи и него и самия читател. Плоско и признак на липса на авторско въображение, но доста ефективно. Читателят е зарибен, няма търпение и сам си изгражда теории и хипотези докато чете.

Героите

Тук е една от основните слабости в книгата на Дашнър – да изгради завлядяващи силни герои. Фактът, че те се подчиняват на сюжета, а не обратното е донякъде обяснение на това, но според мен нищо не пречеше единственият женски образ в цялата книга да не бъде сведен до „симпатична“ девойка, която пърха с мигли около Том и само го „бъзва“, че се познават от преди и много й се иска да знае повече по темата. Доколкото се разбира от трейлъра на филма Тереза получава доста повече „ефирно време“ и е развита по-пълноценно.

Второстепенните образи – Чък, Нют, Минхо си остават това – второстепенни. За съжаление им е отредено да побутват и помагат на Томас да тича из лабиринта и да открива истините и тайните за него и чудовищата, които излизат нощем.

Самият Томас е главен образ, на който определено не мога да съчувствам, въпреки огромното количество изписано мастило в книгата за неговите чувства. Отчитам го като още един слаб момент – често динамична и интригуваща сцена се прекъсва, за да започне той да чувства нещо. Често това се повтаря и на моменти пропусках по цели абзаци.

Най-голям недостатък

Стилът на книгата. Семпло, слабо и недомислено написана, Лабиринтът е доста правилно таргетиран към неангажиращите времегубки. Изключително ме изуми решението на автора да замени традиционните нецензурни изрази с „местен“ диалект. Което само по себе си е доста добра идея -затвореното общество да има собствен език и изразни средства, но вместо „fuck“ да сложиш „schuk“ е концепция за сленг gone wrong.

Най-силна страна

Определено сюжетът. Това е основната причина да препускаш по страниците и да настръхваш от любопитство, да си създаваш собствени теории и обяснения и кеф да си кажеш „знаех си“, когато нещо доближи собствените ти виждания. Предвидимостта в книгите не е толкова позитивно качество, но в конкретния случай не води до досада, а до малко задоволство.

Лабиринтът е книга, която ще допадне на всеки фен на станалия модерен жанр „тийнейджъри оцеляват в нечовешки условия“.

Цитати:
“You are the shuckiest shuck faced shuck in the world!”
“If you ain’t scared… you ain’t human.”
“Just follow me and run like your life depends on it. Because it does.”
“But there was something about the largest object in the solar system vanishing that tended to disrupt normal schedules.”
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s