“Сянката на вятъра” от Карлос Руис Сафон

Прочетох книгата. Сега мога отново да обърна внимание на бебето и къщата си. 😉

Книга-преживяване, история, която те носи, която изживяваш и въпреки нетърпението да разбереш развръзката имаш търпението да се насладиш на самото повествование.

Още с първите десетина страници знаех, че ще заобичам книгата и ще я чета на един дъх. Знаех, че ще си подчертая много цитати и че вероятно ще опитам да се снабдя с книгата и на български (чета основно на киндъл и ако го няма в читанка, го има в амазон:)), за да изпитам брилянтния стил на Сафон.

Сюжетът

Книгата е роман за роман – те носят едно и също име, а историята на автора и детето, което я намира, се преплитат по неочаквани начини. Авторът Жулиан Каракс е потънал в мистерия, а последния му роман ще бъде избавен от забравата на “Гробището на забравените книги” благодарение на 11-годишния Даниел. В ръцете на момчето е последното оцеляло копие на романа. Младежът прекарва години в разплитане на съдбата на Каракс и книгата му, а колкото повече открива, толкова по-опасно затъва.

Докато четеш

Историята се разгръща пред очите. Това е и прекрасното на книгата. Сафон не използва евтиния подход да държи читателя на тъмно преди да му изсипе развръзката и така се спестява ситуацията, в което четеш през два-три абзаца само и само да разбереш какво става. Тук удоволствието от четенето се среща с това от сюжета.

Героите

Героят в сянка – прекрасната Барселона. Идеалната сцена на романтична, готическа, екшън драма. Жестокостта на гражданската война, смутните времена на безчинствата на Франко. Малки кафета, изоставени къщи, мрачни киносалони и хълма Монжуик. Фактът, че съм била там допълнително оживи представата ми за георите, макар очевидната разлика в историческия период.

Персонажите на Сафон са изключителни. Силни жени, чудати мъже, израстващи, развиващи се и променящи се с времето и собствения си живот.

Най-слаба страна

Един изключително недомислен момент хвана веднага вниманието ми. Родителите на девойка разбират, че е бременна само ден след секса, създал въпросното дете.

Сафон сменя лицата, които разказват историята. На няколко пъти участници в нея разказват какво се е случило, но описват ситуации и моменти, които няма как да са знаели или да са били свидетели. Не им е и била разказана.

Най-силна страна

Стилът на писане. За някои прекалено стилистичен,а за други ненужно префърцунен. За мен беше идеалната дозировка нужна за една красиво написана книга.

Смяната в перспективата на разказа също оценявам като нещо положително. Части от историята се сглобяват от камериерки, дойки, гледачки или нещастно влюбени.

“Сянката на вятъра” определено не е книга за всеки. Не мисля и че е книга за повечето. Но тези, които успее да плени ще я запомнят завинаги.

Books are mirrors: you only see in them what you already have inside you.

People tend to complicate their own lives, as if living weren’t already complicated enough.

Paris is the only city in the world where starving to death is still considered an art.

Bea says that the art of reading is slowly dying, that it’s an intimate ritual, that a book is a mirror that offers us only what we already carry inside us, that when we read, we do it with all our heart and mind, and great readers are becoming more scarce by the day.

Sometimes we think people are like lottery tickets, that they’re there to make our most absurd dreams come true.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s