Истинските milestones

cropped-itsaboy_owl_sylviablum.jpgОт началото на бременността ми до сега – с бебе на почти 11 месеца, забелязвам обсебеността на майките с т.нар. milestones. Нa български би означавало крайпътен камък и се използва за конкретните постижения на бебето и/или детето, достигнати на определена възраст. Например първата съзнателна усмивка идва около втория или третия месец, а първите самостоятелни стъпки около 12 месеца.

Сега обаче няма да броя усмивки, стъпки или думи, а ще опиша тези „крайпътни камъни“, които ги няма в книгите, но значат много.

  • Да си държи бутилката сам

След месеци наред, нощни и дневни кърмения и размахване на прелести идва мига на бутилката. А когато започне сам да си я държи е едно от първите осъзнавания, че става самостоятелно човече, което вече може да прави нещо за себе си. А и ти може да отдъхнеш за 5-8 минути и да се насладиш на бозаещата муцунка.

  • Да изразява емоции и предпочитания

Налучкването на това какво иска бебето е едно от най-фрустриращите неща, които прави младия родител. Какво иска, какво не му е приятно, гладно ли е, скучно ли му е. Около деветия месец моето момче вече ясно посочва и „мучи“ към нещата, които иска. Книгата с бухала, шкафа с пюрета, топката под масата или директно взима дистанционното и го насочва към телевизора. Такова облекчение е когато комуникацията стане двустранна.

  • Да заема сам позата си за сън

Колко ли пъти съм го тормозила да спи в неудобна за него поза, а то горкото не може да се завърти. В десетия си месец Тео ясно и негласно заяви, че ще спи по корем и всеки по-дълъг и дълбок сън се случва именно с тази поза.

  • Да ходи по мебелите

Тук няма нужда от обяснение. Две думи – облекчение за кръста.

  • Да разпознава семейството си

Отново част от приятното усещане, че срещу себе си имаш човек, който комуникира. Дали ще види родителите си на снимка или баба и дядо по скайп, чувството, че разпознава е прекрасно.

  • Да се хили с глас докато го гъделичкаш

Смехът, за който си даваш душата.

  • Да каже „мама“

Няма нужда от описване – когато и да стане е невероятно

  • Да си вземе каквото желае, познато още като „сам си монтирам биберона“

След месеци наред бутване на залъгалката при всяко спящо изсумтяване, детето най-сетне като се събуди си го намира, лапва го и се обръща на другата страна. Облекчение и леко учудване от това колко бързо се усети. ;)) А колко пъти съм стояла до него с бибата в ръка, чакайки момента на разсънването…

  • Да повтори/направи нещо, което си му показал

Дали ще се усмихне на позната песен, която му пееш или цял ден ще сочи стенния часовник, който вчера е разглеждал с тати, осъзнаването, че ти си неговия гид в този свят настъпва неочаквано и е чудесно.

Advertisements

Да изоставиш книга

Снимка: Ивана Тодоровска
Снимка: Ивана Тодоровска

Четенето е нещо много лично, изключително самостоятелно и всепоглъщащо хоби. За четенето обаче си говорим когато е приключило – какво си харесал в книгата, какво не, колко дълго ти е отнело да я прочетеш, заради множество задачи и задължения. Малко се обсъжда за времето довело до последната страница. Как си открил заглавието, защо си се спрял на него и колко книги не са успели да задържат интереса ти докрай. За процеса на намиране на подходящо четиво ще има отделен пост.

Тук ще говоря за една друга порода – не на всядните, а критичните. Недоверчивите, които дават шанс…един малък отрязък от около час, в който взимат решението дали тази книга ще обсеби идните дни и седмици или ще се премести в една прашасала купчина на пода.

Около един час. Това е приблизително времето, в което ако не заспя, знам дали ще дочета каквото съм хванала. За това време мога да кажа дали до достигането на задната корица ме делят часове и дни или седмици, месеци, а понякога и никога.

Финансовият момент

Да заклеймиш книга и да я изоставиш като недостойна за времето ти не е лесно решение. И не само защото все нещо те е довело до момента да я купиш, вземеш, заемеш. А и защото инветсираш и финанси, които може да се окажат прахосани. Когато започнах да си купувам книги от амазон донякъде се успокоих, че мога да разширя мирогледа си без да се страхувам, че харча за нещо, което може да попадне в гореспоменатата метафорична купчина книги със слой прах. Имам около седмица да реша дали да върна книга, която съм купила. И няколко пъти вече съм го правила.

Винаги изпитвам смесени чувства когато се откажа да дочета нещо. Или се чудя да не би аз да съм проблема – доста хора все пак са я харесали, как така аз заспивам на втората страница. Друг път си въобразявам, че някой ден ще се върна, ще дочета, ще си припомня набързо докъде е историята и радостно ще я сгъна за две-три вечери (последното никога не се е случвало).

Какво изоставих последно

Знам знам…всичк са я чели, всички са в екстаз. Е не всички. Точно заради hype-а по книгата и аз реших да дам шанс. Свалих я от читанка на български. И въпреки че лиспваше едноседмичния срок, за да я върна, който да ме притиска, пак не съумя да ме грабне. Масово, американизирано и напудрено представяне на Изтока, сякаш сглобен, за да задоволи най-много хора. Почти блондинско четиво, плажно дори. Определено не беше за мен.

Четеше ми се нещо за бебета, майчинство и цялото изживяване на началните месеци на родителството. Искаше ми се да си припомня някои мигове, да погъделичкам собствения си късмет за прекрасното, спокойно бебе, което имам и цъкайки с език над чуждите безсънни нощи да разнообразя типа книги, които обикновено чета. Не се получи, а дори не успях да я върна. Сигурно някой ден (едва ли) пак ще дам шанс (по-скоро не). Истината е, че незнам защо така я отписах. Прекалено самовглъбена, твърде анализираща, малко хаотично написана, са част от нещата, които не ми допаднаха.

Изоставянето и недочитането на книги е важен момент от това хоби. Рубриката „Бракувани“ ще продължи да събира това, което не ми е харесало.