Да изоставиш книга

Снимка: Ивана Тодоровска
Снимка: Ивана Тодоровска

Четенето е нещо много лично, изключително самостоятелно и всепоглъщащо хоби. За четенето обаче си говорим когато е приключило – какво си харесал в книгата, какво не, колко дълго ти е отнело да я прочетеш, заради множество задачи и задължения. Малко се обсъжда за времето довело до последната страница. Как си открил заглавието, защо си се спрял на него и колко книги не са успели да задържат интереса ти докрай. За процеса на намиране на подходящо четиво ще има отделен пост.

Тук ще говоря за една друга порода – не на всядните, а критичните. Недоверчивите, които дават шанс…един малък отрязък от около час, в който взимат решението дали тази книга ще обсеби идните дни и седмици или ще се премести в една прашасала купчина на пода.

Около един час. Това е приблизително времето, в което ако не заспя, знам дали ще дочета каквото съм хванала. За това време мога да кажа дали до достигането на задната корица ме делят часове и дни или седмици, месеци, а понякога и никога.

Финансовият момент

Да заклеймиш книга и да я изоставиш като недостойна за времето ти не е лесно решение. И не само защото все нещо те е довело до момента да я купиш, вземеш, заемеш. А и защото инветсираш и финанси, които може да се окажат прахосани. Когато започнах да си купувам книги от амазон донякъде се успокоих, че мога да разширя мирогледа си без да се страхувам, че харча за нещо, което може да попадне в гореспоменатата метафорична купчина книги със слой прах. Имам около седмица да реша дали да върна книга, която съм купила. И няколко пъти вече съм го правила.

Винаги изпитвам смесени чувства когато се откажа да дочета нещо. Или се чудя да не би аз да съм проблема – доста хора все пак са я харесали, как така аз заспивам на втората страница. Друг път си въобразявам, че някой ден ще се върна, ще дочета, ще си припомня набързо докъде е историята и радостно ще я сгъна за две-три вечери (последното никога не се е случвало).

Какво изоставих последно

Знам знам…всичк са я чели, всички са в екстаз. Е не всички. Точно заради hype-а по книгата и аз реших да дам шанс. Свалих я от читанка на български. И въпреки че лиспваше едноседмичния срок, за да я върна, който да ме притиска, пак не съумя да ме грабне. Масово, американизирано и напудрено представяне на Изтока, сякаш сглобен, за да задоволи най-много хора. Почти блондинско четиво, плажно дори. Определено не беше за мен.

Четеше ми се нещо за бебета, майчинство и цялото изживяване на началните месеци на родителството. Искаше ми се да си припомня някои мигове, да погъделичкам собствения си късмет за прекрасното, спокойно бебе, което имам и цъкайки с език над чуждите безсънни нощи да разнообразя типа книги, които обикновено чета. Не се получи, а дори не успях да я върна. Сигурно някой ден (едва ли) пак ще дам шанс (по-скоро не). Истината е, че незнам защо така я отписах. Прекалено самовглъбена, твърде анализираща, малко хаотично написана, са част от нещата, които не ми допаднаха.

Изоставянето и недочитането на книги е важен момент от това хоби. Рубриката „Бракувани“ ще продължи да събира това, което не ми е харесало.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s