Да изоставиш книга

Снимка: Ивана Тодоровска
Снимка: Ивана Тодоровска

Четенето е нещо много лично, изключително самостоятелно и всепоглъщащо хоби. За четенето обаче си говорим когато е приключило – какво си харесал в книгата, какво не, колко дълго ти е отнело да я прочетеш, заради множество задачи и задължения. Малко се обсъжда за времето довело до последната страница. Как си открил заглавието, защо си се спрял на него и колко книги не са успели да задържат интереса ти докрай. За процеса на намиране на подходящо четиво ще има отделен пост.

Тук ще говоря за една друга порода – не на всядните, а критичните. Недоверчивите, които дават шанс…един малък отрязък от около час, в който взимат решението дали тази книга ще обсеби идните дни и седмици или ще се премести в една прашасала купчина на пода.

Около един час. Това е приблизително времето, в което ако не заспя, знам дали ще дочета каквото съм хванала. За това време мога да кажа дали до достигането на задната корица ме делят часове и дни или седмици, месеци, а понякога и никога.

Финансовият момент

Да заклеймиш книга и да я изоставиш като недостойна за времето ти не е лесно решение. И не само защото все нещо те е довело до момента да я купиш, вземеш, заемеш. А и защото инветсираш и финанси, които може да се окажат прахосани. Когато започнах да си купувам книги от амазон донякъде се успокоих, че мога да разширя мирогледа си без да се страхувам, че харча за нещо, което може да попадне в гореспоменатата метафорична купчина книги със слой прах. Имам около седмица да реша дали да върна книга, която съм купила. И няколко пъти вече съм го правила.

Винаги изпитвам смесени чувства когато се откажа да дочета нещо. Или се чудя да не би аз да съм проблема – доста хора все пак са я харесали, как така аз заспивам на втората страница. Друг път си въобразявам, че някой ден ще се върна, ще дочета, ще си припомня набързо докъде е историята и радостно ще я сгъна за две-три вечери (последното никога не се е случвало).

Какво изоставих последно

Знам знам…всичк са я чели, всички са в екстаз. Е не всички. Точно заради hype-а по книгата и аз реших да дам шанс. Свалих я от читанка на български. И въпреки че лиспваше едноседмичния срок, за да я върна, който да ме притиска, пак не съумя да ме грабне. Масово, американизирано и напудрено представяне на Изтока, сякаш сглобен, за да задоволи най-много хора. Почти блондинско четиво, плажно дори. Определено не беше за мен.

Четеше ми се нещо за бебета, майчинство и цялото изживяване на началните месеци на родителството. Искаше ми се да си припомня някои мигове, да погъделичкам собствения си късмет за прекрасното, спокойно бебе, което имам и цъкайки с език над чуждите безсънни нощи да разнообразя типа книги, които обикновено чета. Не се получи, а дори не успях да я върна. Сигурно някой ден (едва ли) пак ще дам шанс (по-скоро не). Истината е, че незнам защо така я отписах. Прекалено самовглъбена, твърде анализираща, малко хаотично написана, са част от нещата, които не ми допаднаха.

Изоставянето и недочитането на книги е важен момент от това хоби. Рубриката „Бракувани“ ще продължи да събира това, което не ми е харесало.

Advertisements

В полунощ

На дивана, на топло, с любимите ми мъже вкъщи. Така ме завари стрелката на часовника в 12 часа. Новата 2015 г.започна с честито, целувка, наздраве и „май бомбичките няма да събудят бебето“.

Спокойно посрещане на нова година не бях имала отдавна и нямях желание да правя каквито и да било упражнения само и само да застана на нечии диван и през цялото време да мисля за малкото ми момче. Той хич нямаше и да разбере че ни е нямало, но въпреки това се чувствах много добре да сме си с него.

image

Пожелавам им да са здрави, търпеливи,  късметлии и да се грижат за мен. 😘

Posted from WordPress for Android

Четящото ми аз

В опознаването на вкуса, препдочитанията и начина на четене на човек се крие ключа към разбирането му.

В тоталната ми непоносимост към безкрайни описания, безсмислени самовглъбявания и уплътняване на страници например се крие силното ми желание малкото време, което успявам да открадна за четене да бъде качествено уплътнено. leaf_on_a_book-wallpaper-1920x1080

И така какво е характерно за четящото ми аз:

  • Не съм вманиячена на тема книги, но това е сред любимите ми занимания – нещо лично, мое, което правя за себе си и рядко говоря за него. Буквално крада време и се налага да избирам да не свърша нещо, което ме очаква, за да чета. В момента това е огромно разтоварване от прекрасното ми, но еднообразно ежедневие.
  • Споделям фетишизма на хартиената книга, но избирам практичността на електронната. Не се заривам с хартия, не подреждам огромни библиотеки, а кротичко купувам амазонски издания и си ходя с цялата световна библиотека в киндъла в чантата ми.
  • Основно вече чета на английски. Липсата на какъвто и да е пазар на електронни художествени произведения ме доведе до съзнателния избор да се откажа от удоволствието на някой произведения на майчиния ми език.
  • Не съм всеядна, далеч не. Изборът ми на книги всъщност е доста ограничен, а колкото по-прехвалена и по-прочута е една книга, толкова е по-сериозен е шансът не само да не ми допадне, а дори и да не й дам шанс. Така се случи с „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни. Дадох шанса, но доста бързо схванах на къде бие. За мен завоя към блониднски плажни четива, написани за да угодят на американската аудитория и да им представят една опростена „макдоналдска“ страна на мюсюлманския свят, не се вписа в понятието хубава книга.
  • Не съм чела Хари Потър, нямам и намерение. Не съм чела Властелина на пръстените, но някой ден ще поправя пропуска.
  • Участвам в goodreads, опитвам се да пиша ревюта и настървено съставям toread списък. Гъделът, който изпитвам когато добавям книга в него е несравним.
  • Любим жанр – научна фантастика и по-конкретно пост-апокалиптични и дистопии. Поглъщам почти религиозни всички модерни сега истории за оцеляващи тийнейджъри (hunger games обаче ме грабна само на филм) заробени жени, общества забравили миналото, бебета на конвейр, екологични и ядрени катастрофи. Химнът за мен – Brave new world и 1984.
  • Обичам щастливия край. Романтичното и женско в мен се радват на happily ever after.. където е уместно разбира се.
  • Обичам да не мога да оставя книгата, да е толкова добра, че да се възползвам от всяка секунда, за да напредна по страниците.

Back to basics или отново на хартия

image

Около година мина откакто за последно купих за себе си целенасочено книга на хартия.

В дебата киндъл срещу книжния фетишизъм аз заех позицията на практичността.

Липсата на адекватно предлагане на книги на български у нас (опитите на Хеликон дори не ги броя) води и до нуждата да четеш основно на английски. Тук дойде и внезапното ми желание да си купя книга. След като четох първата част на „Гробището на забравените книги“ на английски така се впечатлих от езика и стила на писане, че исках да продължа с тетралогията, но на български. Като човек изкарващ си хляба с писане, макар и не творческо, имам слабост към засукани изречения и натрупване на прилагателни и наречия. След чуденето 10 долара или 20 лева избрах майчиния език и грабнах под мишница един туч от няколко стотин страници.

Лична драма

Бях забравила колко е досадно да крепиш часове наред дебела книга в ръце и да се чудиш как да я подпреш. Пръсти изтръпват, ръце омаляват.

Бях забравила и че светещият ми киндъл е огромно предимство, след като чета основно вечер и то до спящото си дете. Снощи разсъних на няколко пъти милото уморено същество в опитите си да наглася малката джобна лампичка да свети еднакво добре по страниците.
Накрая се отказах. Ще дочитам книгата в съседната стая.

Бях забравила и колко леко и портативно устройство е киндъла и приемах за даденост книгите, които носех със себе си без да ги усещам. „Играта на ангела“ ще си остане за домашно ползване и то на светло…

Най-много ми липсва синхронизацията между устройствата. Ако киндъла не е под ръка, то телефона в повечето случай е. Всяка свободна минута може да бъде използвана пълноценно.

Хартиените издания определено не изгубиха като фен, въпреки че има аз обожавам да ми мирише на хартия, да трупам книги и да си ги подреждам. И въпреки че този особен фетишизъм не ми е чужд избирам практичността.