Абсурдността на вечната война

Една книга ме печели почти със сигурност когато ми опише варианти за еволюция на земното общество. Наречете го атопия, утопия, дистопия или каквото и да е “топия”, то аз съм в кърпа вързан читател. И тъй като в далечната 75-та не съм съществувала чак сега се сблъсках с книгата на ветерана от войната във Виетнам Джо Холдеман.

Развитието на живота на земата той описва на фона на хилядолетна война и през погледа на един войник. Мандела се сблъсква повече косвено и по-радко пряко с новата нормалност при завръщанията си и паузите между отделните мисии. Уточнението, което е нужно — той не е вечен и не е робот.

Разликата във времето идва от междугалактическите скокове, които правят бойните кораби във войната си с тауранците. Т.нар. колапсари водят до загуба на едва няколко месеца или години, докато на Земята са преминали векове. Така веднъж той се среща с оцеляваща планета, наблъскана във вертикални градове, за да се пести обработваема площ. Следващият път пък хомосексуалността is the new black, а хетеро хора почти няма. Така Мандела се превръща в обект на подигравки и сочене с пръст.

В книгата би ми допаднало да има по-подробни описания на земното съществуване. Както споменах вече това е моя слабост и основна причина да обръщам внимание на безумно и слабо написани тийнейджърски книги като “The maze runner”, “Divergent” и т.н. Не би било лошо да имаше и малко по-малко военна тактика, тъй като се наложи да пропускам по някой друг абзац. Но това прави книгата това, което е.

Advertisements

Кой съм аз и защо съм тук. Who I am and why I’m here

Битката ми с постоянството, което поддържането на блог изисква, продължава вече години. За да се „насиля“ започнах blogging101 challenge, което ще иска от мен да пиша всеки ден по един пост.

ден 1

Кой съм аз и защо съм тук

Казвам се Ивана и опитвам да съм блогърка. В момента съм в отпуск по майчинство и да пиша започна да става нужда за мен – начин да поддържам себе си и мислите си извън грижите за бебе и комуникацията с пеленаче. Преди месеци започнах с твърдото желание да се върна към книгите си. Четенето винаги е било важна част от мен самата и след отминаването на първоначалния шок да бъда майка и да се науча как да боравя с бебето си започнах да се отпускам и да изпитвам нуждата да имам и други събития в ежедневието си. ЗапIMG_20141103_100113очнах да пиша ревюта на книгите ми – кратки и общи впечатления. Тогава се сетих и за този блог, който вече бях опитала да водя докато бях бременна. Неуспешно както е видно от 4-те поста.

Вторият опит е сега.

Темите, които ще засягам основно са бебета, готвене, книги и понякога политика и икономика. Най-странното е че помня времето когато нещата, които ме вълнуваха бяха в точно обратен ред по важност и приоритет. Сега обаче ежедневието ми има своите изисквания към мен и аз нямам нищо против да се отдам на семейството си докато не е дошъл мигът да се върна на работа.

Greetings to all my new blogging101 friends. My name is Ivana and as you can see my mother tongue is bulgarian. It’ll be quite the challenge for me to translate everything that I’m writing. Not that I don’t know english, but I have to most time consuming job right now – I’m a new mom. Even the shortest story or a blog post can be a challenge of it’s own, when the offspring is not in the mood to play alone. Therefore I excuse myself for writing in scribbles most of the western world has never heard of and I promise to make the effort of summarizing my posts in english.

Today my „who I am and why I’m here“ post unravels my struggle with staying sane and mentally active during the first months of motherhood. I highlight my passion for books and my not too old efforts of writing book reviews. The main purpose of this blog is helping me have some me-time, creating the habbit of writing and teaching me to put my thoughts in order. Main topics – babies, cooking, books and somewhere back in my mind my job – journalist.

Happy blogging

„Peevski“ – just the beginning (summary by Deutsche Welle BG)

everhooder

DisclaimerThis is a translation of the summary, published by DW Bulgaria and written by Ivan Bedrov. I am not a translator and probably big parts of this text could have a better translation. However, as I don’t find any, I just wanted to have this well-done summary in English too, so more foreigners could see why the Bulgarians are protesting.

Almost every day since the assignment of “Oresharski” Government looks like the day when Peevski (on the picture below) was appointed as Head of the State Agency of National Security. Nearly a month has passed, and the government members cross all lines and start new scandals.

Тази снимка е собственост на БГНЕС.

It has been a month since the protests in Bulgaria have started and probably more time will pass before they end. Meanwhile stressing on their demands and creativity, we seem to miss what is the Government doing. When they crossed the…

View original post 898 more words